Постинг
08.03.2013 12:28 -
ОТКЪДЕ ИДВА 8 МАРТ?
В повечето религии няма празник специално посветен на жената. Според старозаветните книги за разлика от животните, жената е взета от самата плът на Адам и следователно има природа като неговата. Тя е "помощник, нему подобен" /Бит. 2:18/. Старозаветният закон утвърждава принципното равенство между двата пола. Съвършеното равенство засвидетелствано в райската градина е нарушено поради грехопадението на прародителите и жената е подчинена на мъжа /Бит. 3:16/. Всички живи хора са родени от жена. Оттук юдейската традиция свързва жената повече с живота отколкото със земята, което е характерно за езическите религии. Самото име Ева означава живот /Бит. 3:20/. Мъжът е задължен да зачита биологичния ритъм в живота и /Лев. 20:18/. Както в юдаизма, така и в християнството жените не са част от богослужебната иерархия, но могат активно да участват в отбелязването на празниците /Изх. 15:20/. Те имат своите религиозни права - да принасят жертва от свое име /Лев. 12:6-8/, да участват в свещени трапези /Втор. 12:12/ и др. Свещената история е съхранила имената на десетки жени играли важна роля в живота на юдейското общество - Мариам, Девора, Олдама и др.
Едва с идването на Господ Иисус Христос жената заема своето достойно място в семейството и в обществото. От обикновена слугиня считана понякога за вещ тя се превръща в истинска личност. Пред Бога жената и мъжът са еднакви по достойнство, между тях отнологично различие няма и те представляват двете части на едно цяло. Св. апостол Павел подчертава равноценността на мъжа и жената в Божието царство: "няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса." /Гал. 3:28/. Това разбиране намира естественото си продължение в учението за църквата, като тяло Христово, на което всички християни без оглед техния пол са членове /1 Кор. 12:27/. И доколкото всички членове на едно живо тяло са живи и дейни и жените изпълняват определена и специфична за тях функция. По Божие определение жената е "помощник" на мъжа, любяща майка и съпруга, хранителка на домашното огнище на семейството вдъхновявана от добродетелите на св. Богородица. Характерни са думите на св. Григорий Назиански: "Един Създател за мъже и жени, и за двата пола - една и съща кал, един и същ образ, една и съща смърт, едно и също възкресение."
В Източната църква ролята и на мъжете, и на жените, е важна, но не взаимозаменяема. Затова жени не се допускат до свещеническото служение. Свещенството е свързано със служението на единствения и вечен Първосвещеник, Господ Иисус Христос, който не избира нито една жена "като една от апостолите". Св. Богородица също не упражнява свещеническо служение. Някои древни еретически общности като квинтилианите и колирибианите под влиянието на езически и гностически вярвания ръкополагат и жени. Подобна е практиката и в много съвременни протестантски секти.
Опитите на "еманципираната" жена да бъде равна на мъжа и да поеме отговорностите му започват в края на XIX век и имат за следствие нарушаване на богоустановената иерархия: "защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата." /Ефес. 5:23/.
За първи път в историята Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. На този ден жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от Социалистическия интернационал. В управлението му по това време участват значителен брой евреи като Клара Цеткин, Роза Люксембург и др. По тяхно внушение се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие. През 1955 г. е измислена и историята за първата масова проява на жени работнички, "състояла се" на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Датата 8 март е избрана защото съвпада с 13 адар, когато е еврейският празник Пурим. Този празник е възпоменание на историята на юдейката Естир, станала с хитрост съпруга на персийския цар Артаксеркс, и чичо и Мардохай. С негова помощ тя отстранява царедвореца Аман и верните на царя хора заграбвайки властта в Персия. По нейно нареждане юдеите в различните градове на Персийската империя "умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди" /Ест. 9:16/ души, в т. ч. жени и деца и заграбват имуществото им. Самата Естир не е майка.
На Запад Международния ден на жената се отбелязва през периода между 1910 и 1920 г., но постепенно е забравен. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 60-те години на миналия век. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и в Монголия.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото му публично честване. Като общобългарски празник 8 март започва да се празнува след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След падането на комунистическия режим през 1989 г. Денят на жената постепенно губи популярност като всеки празник, наложен по идеологически съображения.
Едва с идването на Господ Иисус Христос жената заема своето достойно място в семейството и в обществото. От обикновена слугиня считана понякога за вещ тя се превръща в истинска личност. Пред Бога жената и мъжът са еднакви по достойнство, между тях отнологично различие няма и те представляват двете части на едно цяло. Св. апостол Павел подчертава равноценността на мъжа и жената в Божието царство: "няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса." /Гал. 3:28/. Това разбиране намира естественото си продължение в учението за църквата, като тяло Христово, на което всички християни без оглед техния пол са членове /1 Кор. 12:27/. И доколкото всички членове на едно живо тяло са живи и дейни и жените изпълняват определена и специфична за тях функция. По Божие определение жената е "помощник" на мъжа, любяща майка и съпруга, хранителка на домашното огнище на семейството вдъхновявана от добродетелите на св. Богородица. Характерни са думите на св. Григорий Назиански: "Един Създател за мъже и жени, и за двата пола - една и съща кал, един и същ образ, една и съща смърт, едно и също възкресение."
В Източната църква ролята и на мъжете, и на жените, е важна, но не взаимозаменяема. Затова жени не се допускат до свещеническото служение. Свещенството е свързано със служението на единствения и вечен Първосвещеник, Господ Иисус Христос, който не избира нито една жена "като една от апостолите". Св. Богородица също не упражнява свещеническо служение. Някои древни еретически общности като квинтилианите и колирибианите под влиянието на езически и гностически вярвания ръкополагат и жени. Подобна е практиката и в много съвременни протестантски секти.
Опитите на "еманципираната" жена да бъде равна на мъжа и да поеме отговорностите му започват в края на XIX век и имат за следствие нарушаване на богоустановената иерархия: "защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата." /Ефес. 5:23/.
За първи път в историята Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. На този ден жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от Социалистическия интернационал. В управлението му по това време участват значителен брой евреи като Клара Цеткин, Роза Люксембург и др. По тяхно внушение се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие. През 1955 г. е измислена и историята за първата масова проява на жени работнички, "състояла се" на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Датата 8 март е избрана защото съвпада с 13 адар, когато е еврейският празник Пурим. Този празник е възпоменание на историята на юдейката Естир, станала с хитрост съпруга на персийския цар Артаксеркс, и чичо и Мардохай. С негова помощ тя отстранява царедвореца Аман и верните на царя хора заграбвайки властта в Персия. По нейно нареждане юдеите в различните градове на Персийската империя "умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди" /Ест. 9:16/ души, в т. ч. жени и деца и заграбват имуществото им. Самата Естир не е майка.
На Запад Международния ден на жената се отбелязва през периода между 1910 и 1920 г., но постепенно е забравен. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 60-те години на миналия век. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и в Монголия.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото му публично честване. Като общобългарски празник 8 март започва да се празнува след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След падането на комунистическия режим през 1989 г. Денят на жената постепенно губи популярност като всеки празник, наложен по идеологически съображения.
