Моите спомени от Патриарх Кирил са свързани с курорта Бяла черква, който се намира на 1650 м н. в. на по-малко от 40 км от Пловдив в Родопите. Всяко лято прекарвах там през детството си още от бебе. Баща ми беше управител на почивна станция там. В едноименния манастир всяко лято прекарваше почивката си във виличката на пловдивската епархия и Патриарх Кирил. Винаги ни отделяше нужното внимание и ни канеше на гости. Баща ми опитваше от специалната ракия, а аз получавах някакви лакомства и кафе. Екстрите, които ползваше Патриарх Кирил Български бяха една Волга/луксът през комунизма/ и една монахиня, която се грижеше за домакинството на вилата/пада се зад боровете на снимката/. Специално за нуждите на Патриарх Кирил се гледаха една крава и едно магаре. Последното се впрягаше в една бъчонка, с която всеки ден се докарваше вода за пиене от извора, който беше на не повече от 1 км. Отделно стопанството на манастира имаше по няколко овце и кози и кокошки. 
На преден план на снимката е манастирът Св Св Петър и Павел, който е построен в края на I хилядолетие от Христа. Манастирът, който се вижда в дъното, е опожаряван много пъти. 
Патриарх Кирил обсъждаше с баща ми общочовешки теми, но казваше никога да не го пита за политика. На мен ми даваше книги, а в последната ни среща през 1970 за да не скучая игра с мен табла. Не си спомням, кой победи, защото аз попивах всичко казано от него и следях всеки жест от разговора с баща ми.

след последния пожар. Щяха да го възстановяват...

Използвал съм актуална снимка на наша съблогърка, от която си личи, че е възстановен. А и аз бях там точно след пожара, кипеше мащабно строителство с много техника.

Когато се срещнем по на кафе , ще ти разкажа доста интересни моменти от тази
моя среща.